Пловдив е изключително интересен град. Но като пловдивчанин считам, че описанията на града като туристическа дестинация в интернет са изключително бледи и непълноценни. Личи си, че са писани от хора, които го харесват, обичат да го посещават, но само са се плъзнали по повърхността. Потърсете в гугъл и ще намерите едни и същи еднотипни описания – Главната, Стария град, тепетата, Античния театър, Римския стадион. Чат-пат някой ще спомене Альоша, Гребната база, Цар Симеоновата градина, Детската железница. Но Пловдив е много повече от това. И ако сте от тези туристи, които обичат автентични преживявания, обичат да правят нещата като местните, да откриват скрити съкровища в един град – то тази статия е за вас. Ако пък сте разочаровани, че това не е статия с нещо полезно за Ексел, тогава ще спомена, че в Пловдив може да намерите един от най-добрите обучители по Ексел и другите офис приложения – Камен Мицев. Разгледайте сайта на Офис академия, ако си търсите някой курс. А в канала му в youtube ще намерите десетки полезни видеа
Фундаментални понятия
За да може Пловдив да разкрие истинския си облик пред вас, необходимо е най-напред да поясним някои основни понятия във фиософията, бита и културата на пловдивчани.
Главната
Това е основната, най-важната и най-обичана улица в Пловдив. С дължина от 1.8 километра тя е най-дългата пешеходна улица в Европа. Не би било пресилено да кажем, че Главната е пъпната връв на града. Тук са най-хубавите заведения, най-скъпите магазини, най-интересните туристически забележителности, най-хубавите хотели. И във всяко време на денонощието тук е около 5% от будното население на града. Зиме и лете, в студ и пек. Дори и когато има мач между Ботев и Локо. Не си пловдивчанин, ако не си взел седмичната си доза от Главната.
Много неща ще прочетете за Главната в следващите редове. За момента просто искам да предупредя да не правите грешката да я наричате Централната, Търговската, Стъргалото или недай си боже „Пловдивската Витошка“ пред някой пловдивчанин. В най-добрия случай няма да ви разбере. А по-вероятно е да ви се обиди. А пък да търсите адрес на улица „Княз Александър I Батенберг“, каквото е официалното име на улицата – просто забравете. По-добре питайте къде се намира спрямо някой ориентир на нея (премерно Копчетата, Мильо, Халите, Джумаята или Пощата)
Айляк
Един испанец попитал свой приятел турчин „Какво е яваш-яваш?“. Турчинът се замислил и отговорил: „В Испания когато имаш много работа, обаче е горещо, и е краят на седмицата, и всичко, което копнееш е да отвориш една ледена бира и да пуснеш мач по телевизора, тогава казваш „маняна-маняна“, т.е. утре. Нали така?“
„Точно така“ казал испанецът. „Е, яваш-яваш е същото, обаче без тази излишна нервност и припряност като у вас“.
А в Пловдив „айляк“ е същото като „яваш-яваш“, обаче без онова усещане, че все пак имаш да свършиш нещо, пък било то и утре.
Думата има турско-персийски произход и според тълковния речник означава „който не е зает с работа, неангажиран с нищо.“ Обикновено в този смисъл се и употребява разговорно от пловдивчани. Например:
„Разбрах се с шефа – следващите три дни съм нощна, но после – цяла седмица ще бича айляк.“
Или
„Жоре, едно време преди мач на Ботев всеки път пиехме бира в Нориса с тайфата, но ти напоследък все скатаваш“
„Ми бебе имам бе, не съм айляк като вас.“
Но това е само около една трета от половината на смисъла, който има тази дума за пловдивчани. Айляк е усещането когато си се трудил здраво да постигнеш нещо, постигнал си добър резултат и се настаняваш удобно на стола да се насладиш на момента. Айляк е също така, когато загърбиш, макар и за пет минути, всички грижи и проблеми и се обадиш на някой приятел да си поговорите.
Еманация на айляка е следващото понятие
Тигел
В българския език има две чуждици, които се пишат по подобен начин, но се произнасят различно и имат различно значение.
Думата тегèл (с две „Е“ и ударение на втората сричка) означава ’линия от бодове, направени с шевна машина; шев’; преносно – ’движение по права линия’. Заета е от турски – teğel.
Думата тигел (с „И“ и „Е“ и ударение на първата сричка) означава ’огнеупорен съд за топене на метали’. Заета е от немски – Tiegel.
В пловдивския език има и трета дума – тигел с „И“ и „Е“ и ударение на втората сричка, която означава „да минеш един път от край до край по Главната“. И то не по права линия, бързо и като машина. Вървиш бавно, лакътушиш из магазините, спираш да послушаш цигуларите и гайдарите, срещаш познати и приятели, тук ще си купиш сладолед, там ще поседнеш на кафенце. Айляк!
Не ти трябват социални медии, вестници и телевизия – 1-2 тигела и научаваш всички водещи новини и клюки.
За едни хора тигелът замества фитнеса, за други – той е идеалното средство да разпуснеш мускулите след тежка тренировка.
Някои хора обличат най-новите си дрехи, често специално поръчани за целта, други отиват с цел да зяпат най-новите модни тенденции. В Пловдив тигелът е синоним и на дефиле.
Обикновено, когато са айляк, пловдивчаните задължително врътват няколко тигела на Главната. Личният рекорд на автора на тези редове е 18 тигела, направени от 8 сутринта, до 22-23 вечерта с бюджет от 20 днешни лева. Това също дава някакъв ориентир какво точно значи да си айляк.
Густо
Думата густо навлиза в пловдивския речник най-вероятно от испанския. Испанците като се запознават казват „Мучо густо“, сиреч – „Много ми е приятно“. Разбира се, и тук имаме особеност и фин нюанс. Защото приятно е човек да разговаря с приятел. Удоволствие е в горещ летен ден да пиеш ледена бира под някоя сянка. Кеф е, когато Ботев бие Локо. Но когато в горещ летен ден сте се разположили с приятели под някоя дебела сянка, жулите ледена бира (или лимонада) и спорите на Ботев или на Локо е по-голяма звезда Коце Видолов – това вече е густо. Надявам се усещате тънкия елемент на айляк в гореописания сценарий.
Също така добре е да обърнете внимание, че никой пловдивчанин не казва „О, густо, майна!“. Това е рефренът от популярна песен на Замунда Банана Бенд от 90-те години на миналия век. Още по-малко „Густо майна Филибето“. Това пък е от песен на Георги Минчев.
Пловдивчаните обикновено ще кажат „бута ми густо“ (в смисъл „доставя ми удоволствие“) или „ми густо, кво?“ (в смисъл – „добре е, няма какво да кажа повече“) или просто „густо, майна“
Забележителности
Известните забележителности на Пловдив са описани на много места. Например тук едно симпатично семейство, което очевидно много обича града е направило страхотно представяне с впечатляващи снимки. А тук пък са описани (почти) всички систематично и методично. Всичко написано е точно и вярно. И все пак – стерилно и повърхностно. В следващите редове ще опиша някои от любимите ми кътчета от града и как да ги усетите по пловдивски.
Река Марица
Това е другият символ на Пловдив наред със седемте тепета (неслучайно са заедно на герба на града). Градът е възникнал между тях. Реката е давала вода и прехрана, използвана е за транспорт. Тепетата – защита и … материал за сградите. Неслучайно Марица е била почитана като божество от древните. Това е най-дългата река на Балканския полуостров и най-пълноводната в България. Древното и име е Хеброс, произнасяно на гръцки Еврос и според някои историци от това произлиза и името на континета Европа (слуховете твърдят, че почти 99% от тези историци са пловдивчани, но да не издребняваме).
В момента реката е нещо като естествен парк на Пловдив – буйна растителност заема голяма част от нейното коритото. Красиво е, макар и създаващо опасност от наводнение. Няма как да усетите града, ако не се разходите покрай Марица. Всеки пловдивчанин ще ви препоръча различен участък за разходка. Моето любимо място е покрай южния бряг между булевардите „Руски“ и „Васил Априлов“. Там има и няколко места, от които лесно може да слезете до самата вода. Най-добре се разходете по залез. Има нещо магнетично тогава. В идеалния вариант – сядате на някоя пейка с приятели и биричка в ръка и бичите айляк, тоест наблюдавате залеза.
Бунарджика
За мен най-подценяваната забележителност на Пловдив. Някак си остава встрани от туристическите справочници/гидове/сайтове. А той може да предложи толкова много. Там се намират три паметника – на Васил Левски, на загиналите в Руско-турската освободителна война и на Незнайния воин (Альоша). Освен това – Летният театър, църква и две от елитните гимназии в града – Търговската (Иконома) и тази по вътрешна архитектура и дървообработване (Дървото). На Бунарджика от няколко години се провежда и един интересен детски фестивал – „С деца на тепе“.
Дай дойдеш в Пловдив и да не се качиш на върха на Бунарджика е все едно да отидеш в Рим и да не хвърлиш монета във фонтана ди Треви. От там се разкрива уникална гледка не само към целия град, но и към цялото тракийско поле – от Стара Планина до Родопите. Пак на върха е и Алеята на космонавтите – серия от дървета, посадени от съветски и български космонавти. За съжаление смърчът, посаден от Гагарин изсъхна. Сега е заменен от друго дърво.
Има няколко пътя, по които може да стигнете до върха. Най-айляшкият е по павираната улица, която започва от ресторант „Малък Бунарджик“. Тя е забранена за автомобили и се вие спираловидно покрай тепето. Друг вариант е по стълбите, които тръгват от Летния театър и на няколко места пресичат улицата.
Но аз препоръчвам да ползвате тези, които тръгват от църквата Св. Петър и Павел. По-стръмни са, но и по-живописни.
На северния край на Бунарджика е улица Волга. В началото на 90-те пловдивчани шеговито я наричаха Бевърли хилс заради многото къщи които построиха местни новобогаташи. Не е за изтърване да се разгледат. Някои са доста … оригинални.
Повече за бунарджика: в Опознай.bg или lost in plovdiv
Гимназия Св. Св. Кирил и Методий
В самия център на града, на хвърлей от Главната, на ул. Хан Кубрат 15 (същата от случая с Ханко Брат) се намира най-старата гимназия в Пловдив. Е, не винаги е била в тази сграда, но си заслужава да я посетите защото именно нейните ученици през 1850г. за пръв път са чествали на 24 Май денят на светите братя Кирил и Методий и тяхното дело. Малко по-късно, през 1863/1864 ученик там е Васил Левски, а друг известен възпитаник на гимназията е Иван Вазов.
Къщата на Съединението
Ако сте решили да посетите Пловдив, със сигурност сте разбрали за Римския стадион и Джумая Джамия. От площада, на който се намират, в посока запад тръгва улица Христо Г. Данов. Тръгнете по нея и след 200-300 метра, малко преди сградата на ЕВН (Енергото) завийте наляво по ул. Св. Св. Кирил и Методий. Малка стръмна павирана уличка – типично по пловдивски. Когато се изкачите на върха ѝ от ляво ще забележите стара къща. Нищо, освен скромна табела на фасадата, не подсказва, че именно в тази къща на 5-ти срещу 6-ти Септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Самият факт, че без тези събития може би сега щяхме да се караме на Българи и Румелийци вече е достатъчен да я посетите. Освен това районът наоколо е изключително приятен за разходка и носи духа на няколко пловдивски епохи. Ще откриете къщи от началото на 20 век, типични блокове от социализма и нови, модерни сгради. Ако кривнете надясно – отивате на Бунарджика. Наляво – връщате се на Главната. Надолу – градската пожарна. Нагоре е Сахат тепе.
Доктора с количките
Ако имате малко дете на 2-5 години, задължително го заведете да покара акумулаторни колички на площада пред Централна Поща. Човекът, който държи този бизнес е един от типичните пловдивски зевзеци. Винаги усмихнат, винаги ще ви посрещне с добра дума, търпеливо ще изчака детето ви да си избере количка. А докато то кара, ще уплътни времето с весели лакърдии. Ако пък детето ви се качи, но не хареса количките – няма проблем, ще ви върне парите. Помни много добре редовните си клиенти и не пропуска да им благодари, че са го направили милионер. Не знам как се казва, но хората го знаят като Доктора, защото към всички се обръща с „Докторе!“
Римският акведукт
За значението на древния Тримонциум в Римската империя красноречиво говори фактът, че в града е бил изграден водопровод, който докарвал вода от Родопите. Останките му са намерени край днешните села Куклен и Марково. Според археолозите дължината му била 30 километра и е доставял на града по 43,000 куб. метра вода на денонощие. Това, което е по-вечатляващо е, че римляните са успели да го построят, а проектът за модерен водопровод от Родопите към Пловдив прашлясва от края на 60-те години на 20 век и пловдивчани днес пият вода от Марица.
Къде може да го видите: Внушителните останки на акведукта се извишават гордо над булевард Коматевско шосе на няколкостотин метра западно от Централна ЖП Гара.
Интересен участък от водопровода е запазен и на Бунарджика малко над тенис кортовете
Повече информация за акведукта: romanplovdiv.org и visitplovdiv.com
Копчетата
Копчетата са кръгли седалки, разположени около фонтана с пеликаните на площада пред сградата на общината. От страни погледнато не са кой знае каква забележителност. Пейки някакви, кръгли били. Обичайно място за срещи на пловдивчани. Но пробвайте да дръпнете 5-6 тигела в гореща лятна вечер и след това се разположете на някое копче в близост до фонтана с ледена бира в ръка. Тогава ще разберете какво е густо.
Но друго ви препоръчвам – станете сутрин рано, вземете едно колело и навъртете 15-20 килоетра из събуждащия се град (в последните години общината изгради доста и съвсем прилични вело алеи). След това поседнете на копчетата да закусите с баничка или пирожки (виж по-долу). Хапвате бавно и с удоволствие, до вас е любимото колело, а наоколо разни хора търчат по ежедневните си задачи. Автентичен пловдивски айляк.
Какво да направите/посетите
Ето няколко препоръки за пълноценно изживяване
Няколко тигела
Няма начин, ако искате да усетите атмосферата на града – задължително е да направите няколко тигела по Главната. Влезте в магазините, в някои от тях освен добри покупки, можете да разгледате части от Римския Стадион (всъщност колодрум за надбягване с колесници). Отбийте се и в страничните улички. Не само Капана, но и Отец Паисий си заслужава, а изкачването на стълбите на Каменица просто не е за изпускане.
И съвет, който няма да прочетете никъде другаде: докато тигелирате – поглеждайте към покривите на сградите. Ще видите доста интересни и красиви орнаменти по фасадите. Най-интересна такава забележителност е митичният Атлас, който крепи Земята на раменете си. Няма да ви казвам къде е – открийте го сами.
Мач на Маричката
Пловдив е футболен град. Пловдивчани напълно основателно твърдят, че мачът между Ботев и Локо е истинското дерби в българския футбол. Като страст, заряд, емоция. Ако сте футболен фен, посещението на това дерби ще ви хареса. Но аз предлагам една малко по-различна емоция – гледайте мач на ФК Марица. Отборът играе в най-долните дивизии, но всъщност е един от най-старите в страната. Основан е през 1921 година от жителите на квартал Кършияка и именно те са най-запалените му привърженици и досега. Освен всичко друго, този мач ще ви предложи емоцията да посетите стадиона, на който първи стъпки във футбола прави мегазвездата Христо Стоичков.
Питие по залез слънце навън
Фундаментално преживяване в пловдивския айляк е да се насладите в компанията на приятели на някой красив залез с бира в ръка. Дотолкова фундаментално, че общината забрани пиенето на бира в парковете на града. Но пък дотолкова си заслужава, че може да замените бирата с безалкохолно. Ето някои от местата, които препоръчвам за целта:
Паметника на Альоша
Покрай река Марица
Сахат тепе
Над северния край на Тунела
Братската могила
Гребната база
За хапване
Разбира се, след няколко часа обикаляне и тигели, човек огладнява. Сигурен съм, че ще намерите подробни описания на класическите и модерните пловдивски кръчми. Тук ще ви предложа няколко идеи за бързо хапване на крак с нещо пловдивско и вкусно.
Пирожки
Като дете аз винаги свързвах разходката по Главната с пирожки. Знам, че пловдивските пирожки се различават много от автентичните руски пирожки. Нашите са пържени, мазнички и с пълнеж от шипков мармалад. Продават ги на същото място вече повече от 50 години – като застанете с лице към Халите, магазинчето ви се пада отляво. Ако не го намирате – просто попитайте минувачите.
Дюнери
Дюнерджийниците се появиха в Пловдив още в самото начало на 90-те години. По едно време имах чувството, че бяха на всеки ъгъл. Днес вероятно най-добрите дюнери в Пловдив може да намерите на няколко метра от пирожките – като застанете с лице към Халите, падат ви се отдясно, в самата сграда на Халите. За тях няма и нужда да питате. Просто следвайте аромата.
Ашуре
Ашурето е турски десерт, който се прави като се вари жито със сушени плодове, ядки и захар. Свързва се с легендата за Ной – след като водата се отдръпнала, за да сготвят нещо, всеки от оцелелите дал каквото му се намира. Един дал жито, друг плодове, трети ядки и така сложили всичко в един казан, сварили го и се получил този деликатес. Мюсюлманите в България имат традиция в „Деня Ашуре“ да раздават ашуре на своите съседи за здраве, мир и благоденствие. Този ден и в Библията, и в Корана е свързан с много важни събития за хората – краят на потопа, изгонването на Адам и Ева от Рая, бягството на евреите от Египет. Традиционно „Денят ашуре“ е част от културния календар на община Пловдив.
Ашурето е дотолкова наложено в Пловдив, че го получавахме като десерт в детските градини и училище като алтернатива на кисела . Съвсем естествено, най-подходящото място да хапнете вкусно ашуре в Пловдив е турската сладкарница в Джумая Джамия на Главната. Само на няколко крачки от пирожките и дюнерите
Тихите баници
Така е известна сред пловдивчани една малка семейна баничарница на улица „Димитър Талев“ в квартал Кючюк Париж. Там правят уникално вкусни баници денонощно. И понеже хората в околните къщи се сърдели, че клиентите на баничарницата вдигат много шум, собственикът поръчал да му направят една табела, на която с големи червени букви пише „ПАЗЕТЕ ТИШИНА“. И днес вече целият град знае баничарницата с това име. Дотолкова е популярна, че в сайтовете за имоти нерядко ще прочетете, че се продава апартамент „до тихите баници“. Баничарницата е отдалечена от центъра на града, но си заслужава да опитате да я намерите. Питайте местните – всички я знаят и ще ви упътят.
Още местенца за бързо хапване, споделени от пловдивчани – тук.
/Следва продължение/