Ако искате да видите чудесен пример за пет грешки при създаване на графики, препоръчвам да прочетете този анализ на Министерството на Образованието и Науката. В него от министерството опитват да покажат тенденциите в оценките на Националното Външно Оценяване (НВО) в 10 клас. Разбира се, използвани са графики за онагледяване на данните. Графики като тази:
И тази
Именно нея ще използвам, за да онагледя въпросните пет грешки при създаване на графики. За по-лесно съм ги номерирал
И не, тези грешки не се допускат само от държавните чиновници. Масово се наблюдават навсякъде в отчети, презентации, анализи. Толкова често се срещат, а е толкова лесно да не се допускат.
1. Повторение на данните
Защо ни е вертикалната ос, когато са показани стойностите за отделните области. Едното е излишно. Като ги показваме двете, ненужно натоварваме читателя с повтарящи се числа. Освен това го и объркваме. Обикновено числата се показват само по вертикалната ос, когато искаме да наблегнем на тенденцията и отделните стойности не са важни. А когато е важно да откроим разликите в отделните стойности – тогава показваме тях. Като ги има и двете – какво искаме от читателя да види?
2. Графиката е трудна за разчитане
Опитайте да видите колко е резултатът за Пазарджик например и го сравнете с този в съседния Пловдив. Изкриви ли ви се вратът? Ами с това разположение на текст и числа – нищо чудно. Идеята да използваме графика, вместо текст или таблица, е да може читателят бързо и лесно да види най-същественото. Не да го мъчим като го караме да се криви и взира в графиката докато го заболи главата.
Други подобни грешки са – много ситен текст, трудно четим шрифт, прекалено ярки или прекалено бледи цветове, неправилно подбрана скала. До голяма степен този вид грешки се предпоставя от избора на неподходяща графика. В случая линейната графика не е най-удачният вариант.
3. Изгубени в превода
„НВО 10 по БЕЛ“ как ви звучи? На мен ми прилича като филм, който дават по Ейч Би О от 10 часа.
Тук авторът на графиката приема по подразбиране, че читателят знае какво означава това. Но не винаги е така. Този, за когото е предназначена графиката може хал-хабер да си няма от материята. Камо ли от жаргона и съкращенията.
Това е особено честа грешка при технически или творчески хора, които опитват да продадат своя бизнес идея на инвеститор или кредитор. Имайте го предвид и ясно обозначавайте какво показват вашите графики. Защото трудно ще убедите някой да инвестира в нещо, ако то му звучи като „НВО 10 по БЕЛ“.
4. Визуален шум
И друг път съм писал за визуалния шум, т.е. за всички елементи на графиката, които с нищо не помагат, следователно пречат. В случая имаме рамка на графиката, линии (grid lines) и… прекалено много цифри. Би могло да се използва поне само една цифра след десетичната запетая. Не вярвам нещо чак толкова се изкриви, ако покажем, че в Ловеч средната оценка е 37.6, вместо 37.59.
Защо е важно премахването на визуалния шум?
Представете си, че четете книга. Прозорецът е отворен и чувате всички приятни и неприятни звуци от улицата, в стаята до вас работи телевизор, а в другия край – пералнята центрофугира. За капак – съседът от долу прави ремонт, а този от ляво пее фалшиво, но за сметка на това с цяло гърло, „Да те жадувам ааааз“. Можете ли да четете в такива условия? Е, с графиката е същото.
И понеже една картинка казва повече от хиляда думи – ето я същата графика, но с премахнат визуален шум. Вие преценете кое е по-добре.
5. Липса на контекст и послание
Това нямаше как да го номерирам, но е всъщност най-голямата от всички грешки при създаване на графики. Когато правим графиките на принципа „да има нещо освен текста, че хората харесват шаренко“. А всъщност графиката трябва да показва нещо, да насочва към някакъв извод. И текстът само да дообяснява. Графиката не е пълнеж, а пълноценна част от вашето изложение.
Когато една графика е премислена и направена както трябва, читателят няма нужда да чете всичко, за да схване смисъла. Ще мине диагонално през редовете и ще запомни най-важното. Или пък графиката ще му остане в съзнанието и когато му потрябва информацията, първо ще си припомни нея. А едва след това по пътя на асоциацията в паметта му ще изникнат и другите факти от текста.
Но когато графиката просто е скалъпена колкото да има нещо – едва ли ще постигнем такъв ефект. По-скоро обратното – успешно ще объркаме читателя и той няма да има какво да запомни.
В случая с нашата графика с резултати от „НВО 10 по БЕЛ“ какво показват числата? Виждаме в София-град 52.29, в Монтана 31.54. Е, и?
Колко е максималната оценка? Ако е 60 е едно, ако е 150 – друго. Колко е средната за страната? Колко е била миналата година? Има ли нещо друго, което искаме да отбележим?
Нека да видим сега
Няколко идеи как да избегнем тези пет грешки при създаване на графика
На първо място – трябва да подберем подходяща графика за целта. Ето тук линейната графика е заменена с хоризонтални стълбове.
Това позволява текстът и числата да се разположат по правилния начин и вече са удобни за четене.
Освен това, в заглавието ясно се вижда какво е показано на графиката, както и колко е максималният резултат (контекст). Контекстът се допълва от червената линия, обозначаваща средният резултат за страната. Ясно се вижда, че повече области са под средния резултат, отколкото над него. Това вече е интересна тенденция, която иначе остава скрита.
Това е същата графика, но с още малко контекст.
С жълто са оцветени областите, чийто областен град е с население над 150 хиляди. Всичките са над средното. От тук можем да си зададем два въпроса за допълнително проучване.
Първо – по-добро ли е образованието в големите градове?
Второ (за мен лично по-интересно) – какво по-различно правят училищата в Смолян, Габрово, Благоевград и Велико Търново, че имат по-добри резултати от Плевен, Хасково и Ловеч например?
Виждате ли как контекстът води читателя и помага за осмислянето на данните?
А ето и един друг вариант, т.нар. Lollipop chart. Тук стълбовете са премахнати и така графиката е доста по-олекотена и ясна.
Последно, ако приемем, че искаме да покажем данните в динамика – как са се променили в две последователни години. Тогава можем да направим една такава графика.
Уточнявам, че числата за двете години са напълно случайно генерирани с помощтта на функцията RANDBETWEEN. Съвсем случайно се получи така, че Пловдив е с най-голямо нарастване, а най-много са се влошили в другия град, който претендира да е втори по-големина (но само претендира). Затова няма да правя подробни анализи на тези данни. Просто вижте какво е възможно да се направи с Ексел.
Заключение
В тази статия видяхме накратко пет грешки при създаване на графика. Умишлено не наблегнах на техническото изпълнение на графиките в Ексел, защото той е само един от многото инструменти, с които можем да създадем графики. По-важно беше да обясня защо е грешно графиките да съдържат повтаряща се информация и визуален шум, да не са ясно обозначени, да показват данните извън контекст. И не на последно място – да не мъчим хората като ги караме да си кривят врата или да се напрягат да четат текста.
Ако желаете да прочетете как се правят в Ексел някои от показаните графики – моля да ми пишете във формата за контакти.
П.П. Моля ви – не съдете строго хората от Министерство на Образованието и Науката. Те правят графики, така както са ги научили – цъкаш тук-там в Ексел и готово. Бедата е, че огромната част от хората, боравещи с данни, работят на този принцип. Резултатът – грозни, неефективни графики, които не помагат, а понякога дори и пречат.