Далеч съм от мисълта, че уважаемият читател иска да се научи да лъже с графики. Точно напротив – считам, че всеки интелигентен човек, който работи с данни осъзнава колко важни са графиките за бързо и лесно осмисляне на информацията. Все пак има и такива люде, които по една или друга причина се опитват да ни заблудят чрез графики. Например, за да ни продадат някоя услуга или абонамент за някакво приложение. В тази статия ще ви покажа 5 случая, в които някой може да ни лъже с графики волно или неволно.
1. Графики с манипулирана вертикалната скала
Нека си представим, че обезпокоени от предстоящата инфлация, проучвате възможностите да инвестирате част от парите, които имате на банков депозит в други активи. Свързвате се с финансов консултант и той ви препоръчва да изберете между 5 различни възможности – А, Б, В, Г и Д.
За по-прегледно консултантът показва графика на доходностите на тези възможности. Вижте я. Кой от вариантите ви впечатлява най-много?
Вариант Г изглежда повече от два пъти по-доходоносен от следващия най-добър, нали? Да, но само изглежда така. Вгледайте се внимателно в скалата отляво и ще видите, че разликата между тях всъщност е само около три десети от процента (0.3%).
Ето едно по-коректно представяне на същите данни, за да придобиете по-добра представа
Проста сметка
Ако вложите 1,000,000 (словом: един милион) лева във вариант Г за една година ще спечелите около … 3 хиляди лева повече. По-точно 2,900 (36,100 вместо 33,200). Три, три – кой ти ги дава. Това си е една почивка на море. Да, но от графиката изглежда сякаш разликата е два пъти. И то при положение, че инвестирате 1 милион (искрено желая на всички читатели да притежават толкова или най-късно до края на годината да ги придобият).
Защо се получава така? Вижте внимателно пак първата графика. Там скалата започва от 3.05% и завършва на 3.65%. Именно това е номерът – като скъсяваме интервала на скалата, правим разликите между отделните стойности да изглеждат по-големи отколкото са.
А ето как изглежда графиката, когато започнем скалата от нула. Сега вариант Г не изглежда чак толкова по-добър от останалите, каквато си е и истината всъщност.
Този номер се използва много често в корпоративната практика. Според зависи от случая, той може да се прилага както да се увеличат разликите, така и да се намаляват. Обикновено с това, човекът, който използва графиката иска да разсее вниманието ви от тенденцията или да ви насочи към определено решение. В случая – да инвестирате в Г.
Извод: внимавайте за скалата на графиката. Ако не започва от нула – тенденцията не е точно такава, каквато изглежда.
2. Графики с натрупване
Разочаровани от некоректното поведение на финансовия консултант, решавате да потърсите други алтернативи за вашите спестявания. По случайно съвпадение срещате приятел от детинство и той ви предлага да инвестирате в неговия бизнес. Показва ви и графика на печалбата за последните 6 години:
Това е интересно – печалбата е само напред и нагоре. „Спечелихме над 100 хиляди лева за последните години!“. Добавя вашият приятел. Впечатляващо нали?
Дали?
Вижте внимателно заглавието на графиката – това е печалба с натрупване. Нека да видим обаче как стоят нещата по години:
Ха! Картинката е малко по-различна.
Даже, ако имаме данните в Ексел с дясно копче върху линията можем да добавим и тенденцията (Add Trendline).
Ти да видиш – тенденцията е само надолу.
И не се иска да си много опитен анализатор, за да забележиш, че след година на ръст на печалбата следва спад. Дали е изгодно да се инвестира в този бизнес? Може би. Но със сигурност ви трябва още информация.
Но как така едната графика показва само ръст, а другата – спад? Ами просто първата е с натрупване, т.е. числото за второта година е сбор на първата и втората, това за третата – сбор от първата, втората и третата година и т.н. И при положение, че събираме положителни числа, всяка следваща година имаме ръст.
Извод: много внимавайте, когато някой ви показва графика с натрупване. Искайте да видите такава по години.
3. Объркани конвенции
Спираме с примерите за инвестиции, това не е блог за лични финанси, а за Ексел и работа с данни. Следващият случай, когато някой може да лъже с графики е когато са използвани объркани конвенции. Вижте например долната графика за спечелените медали от български спортисти на летни Олимпийски игри.
Изглежда добре, нали – тръгваме от 6 и на последната Олимпиада печелим цели 35 медала! Хубав успех за малка страна като България.
Да, ама не!
Погледнете внимателно – графиката започва от най-последната Олимпиада (2020, която всъщност беше през 2021 година) и завършва през 1988 (която е най-успешната Олимпиада за България, ако изключим Москва, когато са участвали само социалистически страни).
Ето това е пример за използване на объркани конвенции. Обикновено сме свикнали да гледаме годините отляво надясно – най-старата е най-вляво, най-новата – най-вдясно. Така е възприето, това е конвенцията. Дотолкова сме свикнали с нея, че дори не се заглеждаме в графиката. И ето някой хитрец може да реши да използва това, за да ни излъже с графики. Може и неволно да го прави човекът, например в страните от Близкия Изток са свикнали да пишат и четат от дясно наляво, не като в Западния Свят – от ляво на дясно.
Ето и един друг пример за объркани конвенции. Вижте долната графика и отговорете бързо – продажбите на кой зеленчук растат през цялата седмица?
Краставици ли е вашият отговор? Я вижте пак. Да не би да сте се доверили, че съм използвал червено за доматите, зелено за краставиците и жълто за лимоните?
По същия начин една графика може да заблуждава като използва синьо за жени и розово за мъже. Зелено, когато приходите са под бюджета, а червено, когато цената на конкурента, спечелил поръчката вместо нас е по-висока. Синьо за Ливърпул и червено за Евертън. Температурата може да се „покачва“ надолу, а надморската височина да „намалява“ нагоре и така натам, и така нататък.
Извод: Не разчитайте графиката да използва общоприети конвенции. Уверете се, че разчитате правилно времевата линия, легендата за цветовете, мерните единци и др.
4. Графики без контекст
Това ми е любимото. Представете си, например, че използвате специалист по дигитален маркетинг, който има за цел да увеличи посещаемостта на вашия фирмен или личен сайт. Той работи, работи и след известно време ви показва следната графика
Еха, само напред и нагоре.
Консултантът би могъл да подходи и още по-творчески като използва номера от т.1 и си поиграе малко с възможностите на Ексел:
Страхотно! 40% ръст само за 7 месеца. Този човек е невероятен специалист.
Нека да охладя вашия ентусиазъм с една проста таблица.
Ясно се вижда – тези впечатляващи 40% всъщност означават покачване от 100 на 140 човека на месец. Ами то дето се вика – консултантът сам да влиза всеки ден и ето как се получава този ръст. Друго би било, ако бройките растат от 100,000 на 140,000.
Извод: внимавайте дали графиката показва данните в правилния контекст. Дали мери правилните неща.
5. Графики с грешен контекст
Този случай е разновидност на предния. Тук графиката не показва числа извън контекста. Тя просто показва числата в напълно погрешна перспектива. Например, замисляли ли сте се какво означава една страна да изпрати човек в космоса? Ами това изисква огромен финансов, технически и научен капацитет. Подготовката на един космонавт е скъпо струващо начинание, а престоят в космоса не е самоцел. Обикновено е свързан с провеждането на научни опити, които изискват специални познания. В последните години сме свидетели на началото на т.нар. космически туризъм. Милиардери финансират изграждането на ракети и в космоса летят обикновени хора (които могат да платят милиони за това). Но дори и това е постижимо само за развити и много напреднали в науката и технологиите страни като САЩ.
Ето защо аз мисля, че България е сред най-богатите и високо развити в научно-техническо отношение страни.
Нека да ви го докажа с графика
По показателя „брой космонавти на 1 млн. население“ ние сме плътно след САЩ и Русия. Изпреварваме Канада, над два пъти по-добре сме от Франция, Германия и Япония. А Китай само може да ни завижда. Та тяхното стълбче едва се забелязва на графиката.
Надявам се този комичен и абсурден пример да ви е убедил, че понякога графиките могат да показват верни числа, но в напълно грешен контекст. Защото числата на графиката по-горе са абсолютно верни, но логиката на разсъждение е напълно погрешна. От там и изводите също са грешни.
По същия начин например един търговски директор може да отчита изключително висока активност на неговия отдел като покаже графика с брой командировки и участия на изложения. Но това е грешен контекст. Важният показател е броят нови клиенти и нови сделки, които са произлезли от тези командировки и изложения.
Не мога да се въздържа да не дам и този пример: г-н Борислав Михайлов си поставя отлична оценка като ръководител на Българския Футболен Съюз, защото „треньорите имат най-добрите условия. Чужди експерти идват тука. В националния отбор имат добри условия. Ние работим постоянно…. няма корупция в българския футбол“. Но ако използваме показателите „класиране на Европейско или Световно първенство“, „брой български футболисти в отбори от първите лиги на Англия, Испания, Италия, Франция и Германия“, „брой български футболисти до 23 години в отборите от професионалните първенства на България“ и „Посещаемост на футболни мачове“ картинката изобщо не е за Отличен.
Заключение
С тази статия исках да ви покажа няколко (от твърде много) начини как може графиките да ни подведат. Надявам се това ще изостри вашето внимание, когато разглеждате графики. Ще ви накара да си зададете въпроси като: „Коректна ли е скалата на графиката?“, „Какви конвенции за време, цветове, мерни единици са използвани?“, „Правилните числа ли показва графиката?“, „Ако числата са верни – в правилния контекст ли са?“.
Можете да обърнете логиката и на обратно. Искате графиките, които правите наистина да вършат работата, за която се създават – да показват бързо, ясно и прегледно информацията. Тогава уверете се, че не заблуждават по някой от горните начини.
Ако искате да разберете още по темата как да лъжем (аз бих казал как да не ни лъжат) с графики – препоръчвам книгата How to lie with charts на Джерълд Еверет Джоунс.
За още идеи как да използвате Ексел за направата на хубави, информативни и неподвеждащи графики – вижте тук