Да се пише за книги по счетоводство в блог за Excel не е нелогично. Все пак Excel е основният и най-важен инструмент за съвременния счетоводител. Но не това е причината за тази статия. Написах я, защото във всеки учебник по счетоводство задължително се споменават в няколко реда три книги. Така счетоводителите знаят, че Лука Пачиоли е бащата на счетоводството, защото е издал първата книга с цялостно описание на двойното счетоводство. Няколко десетилетия преди него Бенедикт Котругли е дал първото описание на метода за счетоводни записвания на италианските търговци. А „Диплографията“ на братя Караминкови е първата българска книга по счетоводство.
И само толкова. Какви са тези книги, как изглеждат, какви са били хората, които са ги написали – пълна мъгла. Преподавателите и гилдията не считат за нужно да се занимават с писаници от преди няколко столетия. Но във века на технологиите е лесно да се намерят тези книги в дигитален формат. И когато ги прочетох останах шокиран колко актуално звучат те. Затова реших в тази статия да споделя малко повече информация за тях и техните автори. Има и линкове откъдето може да ги свалите.
Бенедикт Котругли и неговата книга „За търговията и съвършения търговец“
Кой е той
Бенедикт Котругли (италианците го наричат Бенедето Котругли, хърватите – Бенедикт Котрулевич) е роден през 1416 година в Рагуза, както тогава се е казвал град Дубровник. В младежките си години е учил в университета на Болоня. Но така се е стекъл животът му, че бил принуден да прекъсне следването и да поеме семейната търговия с вълна и платове. Той пътувал много и живял не само в Рагуза, но и в Барселона, Флоренция, Венеция и Неапол. Като истински ренесансов човек, считал търговията за благородна и полезна дейност. А добрият търговец, от друга страна, трябва да съчетава широки познания по различни науки, християнски добродетели и общочовешки качества като смелост, доблест, честност. За съжаление действителността през 15 век била коренно различна. Ето какво пише Котругли в предисловието на своята книга:
„В тази професия (търговията) аз виждам, че обучението е неадекватно, зле организирано, разпиляно и безполезно до такава степен, че в мен се събуди желание да помогна, а от друга страна ме боли като гледам как тази полезна и необходима дейност е попаднала в ръцете на недисциплинирани и недодялани хора, които я упражняват без мисъл и ред, пренебрегвайки или изопачавайки законите, и как тази професия е пренебрегвана от мъдрите и образованите и е оставена на тези, които не знаят нищо освен празни приказки.“
И така, Котругли използва това, че чумната епидемия през лятото на 1458 година го принуждава да се усамоти в замъка Серпико, за да напише Della mercatura e del mercante perfetto (За търговията и съвършения търговец). Каквото и да ви говорят – това НЕ Е книга по счетоводство. Това е нещо много повече. Това е може би първият в историята на човечеството опит на успешен предприемач да обобщи своя жизнен и професионален път в цялостна система за успешен бизнес. Неслучайно бизнес училището с една от най-добрите МВА програми в Югоизточна Европа носи неговото име.
Съдържание на книгата
Тя има четири раздела с общо около 50 глави. Първият е за произхода, формата и същността на това да бъдеш търговец. Вторият е посветен на значението на религията за търговеца. Третият е за моралните добродетели и прнципи, от които трябва да се ръководи търговецът. Четвъртият разглежда управлението на дома и семейството на търговеца, както и икономическите му въпроси.
Във всяка една глава Котругли дава на своите колеги практични свети по различни въпроси, свързани с търговска дейност. Как да подберат помещение за своята кантора. Подробности за различните начини за разплащане. Съвети за отглеждане на деца и избор на облекло, какви морални принципи са водещи за добрия търговец. Всичко това и много други неща го има в книгата. От гледна точка на счетоводството най-важна е глава XIII на първия раздел. Озаглавена е „За воденето на книгите по търговски начин“ (De l’hordene de tenere le scripture con ordine mercantile). В нея, в рамките на няколко страници, Котругли описва съвсем бегло метода на двойното счетоводство. С голяма доза сигурност можем да допуснем, че описва начина, по който той си е водил счетоводството.
Може би най-важното послание в тази глава не е посветено на счетоводните сметки, дебити или кредити, а звучи така:
„И подчертаваме, че знанието как да водим записи в подходящ ред само по себе си ни учи да преговаряме, да търгуваме и да печелим. И търговецът не трябва да се доверява сляпо на паметта си, да се разчита на нея е довело мнозина до грешка …. Трябва да правите това (да водите търговски книги), за да имате винаги контрол над сделките, в които участвате…. И ако управлявате търговските си книги според тази система, можете с право да се наречете търговец, а ако не го направите, не сте достойни за името…. И периодично преглеждайте архивите (книгите) си, защото те свидетелстват за всяко движение на активите на търговеца…“
За съжаление тази интересна книга, която в голямата си част е актуална и днес, може да намерите безплатно само на италиански например тук. На английски е преведен най-ранният намерен екземпляр от ръкописа, който се съкранява в Националната Библиотека на Малта. Може да си го купите от амазон, но цената е само за ценители.
Ето защо се постарах да преведа главата посветена на счетоводството. Може да си свалите текста от тук и моля да ме извините за всякакви грешки и неточности, които е възможно да съм допуснал. Ако откриете такива – пишете ми във формата за контакт, за да ги отстраня.
Лука Пачиоли и неговото „Ръководство по аритметика, геометрия, пропорции и съотношения“
Кой е той
Фра Лука Бартоломео де Пачиоло, известен повече като Лука Пачиоли, е роден между 1446 и 1448 г. в малкото тосканско градче Сансеполкро. През по-голямата част от живота си работи като преподавател по математика на различни места из тогавашна Северна Италия. Автор е на няколко книги по математика и още нещо, сред които:
Tractatus mathematicus ad discipulos perusinos – ръкопис от почти 600 страници, който Пачиоли пише между 1477 и 1480, за да се използва от учениците, на които преподава като учебник. Интересното е, че съдържа много задачи с практическа насоченост – продажба на бартер, покупко-продажба на валута, изчисляване на печалба, смесване на метали, лихви.
Summa de arithmetica, geometria, proportioni et proportionalita – първата издадена печатна книга на Пачиоли (на 10 Ноември 1494). Замислена е като учебник по математика, който да се използва в училищата. Състои се от 10 глави. 9 от тях обобщават математическото познание по това време по аритметика, алгебра и геометрия. А предметът на настоящата статия е Девета глава, озаглавена (приблизителен превод) „Счетоводство и търговски книги“. В нея Пачиоли разглежда някои аспекти на търговията като видове търговски документи, начини за разплащане, мерки и теглилки и, разбира се – цялостно и подробно описание на счетоводния процес (за това – след малко).
De viribus quantitatis – написана между 1496 и 1508 година, тази книга съдържа множество математически задачи, но и описания как да се правят … фокуси. Всъщност това е първата известна книга, в която са показани фокуси с карти. Не е издадена обаче и до края на 19 век до нея са имали достъп само малцина учени от университета на Болоня.
Divina proportione – Книгата е посветена на пропорциите и съотношенията и най-вече на т.нар. Златно сечение или „Божествена пропорция“ и неговото приложение в изкуството и архитектурата. Пачиоли пише книгата между 1496 и 1498 година докато живее в замъка на Дука на Милано Лудовико Сворца. По нея той работи заедно с (внимание) Леонардо да Винчи. Илюстрациите в книгата са именно на гениалния художник, на когото между другото Пачиоли преподавал математика. Съществуват сведения, че Леонардо да Винчи оценявал високо своето приятелство с Пачиоли и не е тайна, че творчеството му е дълбоко повлияно от Златното сечение.
Критика към Пачиоли
Съвременните изследователи считат, че цялата тази дейност на Пачиоли не е новаторска. Той не прави някакъв революционен пробив в науката. Книгите обобщават на достъпен език наличното към момента знание в областта на математиката и боравенето с числа. В средата на 16 век дори е обвинен, че една от главите на „Сумата“ е почти буквално изплагиатствана от по-ранна книга на художника Пиеро дела Франческа. В края на 19 век това е и доказано, след като книгата на дела Франческа е намерена в библиотеката на Ватикана. Не на последно място – посочват, че Пачиоли е описал Венецианската система на счетоводство. А по негово време по-развитата била Флорентинската.
Независимо от това, голямата заслуга на Пачиоли е поставянето на научния подход в основата на обучението по математика. Неговите ясни обяснения и гениалните рисунки на да Винчи спомагат много за разпространението и развитието на геометрията извън тесните кръгове на университетите и практическото им прилагане в архитектурата и строителството. Без съмнение описанието, което дава на двойното счетоводство дава силен тласък и в развитието на счетоводството като наука и практика.
Съдържание на книгата за счетоводството
За разлика от Котругли, Лука Пачиоли дава едно доста по-пълно и подробно обяснение на двойното счетоводство, използвано от венецианските търговци по това време. Всъщност методите, които представя Пачиоли много малко се различават от това, което познаваме днес – двойно счетоводно записване, оборотна ведомост, баланс и ОПР, инвентаризация. Описва сметки за активи, пасиви, капитал, приходи и разходи – същите категории, които използваме и днес. Изключително забавно е описанието на годишното приключване, където Пачиоли изрично предупреждава, че търговецът не трябва да спи през нощта, докато дебитите не се изравнят с кредитите 😀😀😀.
Книгата засяга широк спектър от теми – от етиката и моралните принципи в счетоводството, през различните видове счетоводни сметки, чак до правилото 72. Последното е метод за изчисляване на приблизителното време, за което една инвестирана сума се удвоява. По същество Пачиоли използва логаритми около век преди Джон Непиер.
Но може би най-важната поука, лайтмотивът на тази глава е, че счетоводството е важен инструмент за управление на бизнеса, който добрият предприемач трябва да използва, за да е успешен. Или както Пачиоли го е написал: „… ако си слаб счетоводител, ще работиш на сляпо и ще страдаш от загубите, които ще последват. Следователно – работи здраво и направи всичко възможно да бъдеш добър счетоводител.“
Повече подробности на линковете по-долу
Превод на Summa de arithmetica… на английски
Първата българска книга по Счетоводство
„В България счетоводството започва да се развива през 19 век, като автори на първата българска счетоводна книга са братята Христо и Стоян Караминкови. Тя се нарича „Диплография, или как да се държат търговските книги“ и е издадена в Цариград през 1850 година.“
Ето този текст с дребни промени може да прочетете във всеки учебник или статия по история на счетоводството у нас. И това е всичко, което се знае за тази фундаментална книга по счетоводство. Всъщност тази оскъдица на информация е основната причина да напиша настоящата статия. Струва ми се, че е редно да хвърлим малко повече светлина върху книгата и нейните автори, защото най-малкото това е част от нашата история.
Кои са авторите
Твърде малко успях да открия (засега) за братята Христо и Стоян Караминкови. От сайта Енциклопедия българско възраждане можем да разберем, че Христо Караминков (Христаки Минкович) е роден през 1830г. в Калофер в семейството на търговеца Димо Караминков. През 1849г. заедно с брат си Стоян наследява търговската кантора на баща им и се мести в Цариград. Участва активно в борбите за национална независимост – един от авторите на проекта за Устав на българската екзархия е. Подпомага финансово издаванато на вестника на Г.С. Раковски „Дунавски лебед“. През 1850г. заедно с брат си издава въпросната книга. Много интересно е финансирането на изданието – 493 българи са предплатили общо 591 екземпляра. Описани са поименно в края на книгата и там личат имената на видни търговци братята Тъпчилещови и братята Христо и Никола Пулиеви от Карлово (чичовците на Христо и Евлоги Георгиеви), Стоян Каблешков (чичо на Тодор Каблешков). Но също така и представители на средната класа като например Тихо Обретенов (мъжът на баба Тонка) и на интелигенцията. Например Кръстю Пишурка, даскал Ботьо Петков, Йоаким Груев. Прави впечатление, че са се включили и не малко училища. Общинските училища в Плевен и Русе купуват по 5 броя. От Ловеч са записани „славяно-българските“ учители Георги М. Владискин и Емануил Лазаров.
Този Христо Караминков не бива да се бърка с революционера Христо Караминков – Бунито. За другия брат – Стоян Караминков успях да разбера само, че е роден през 1828г. и разбира се – участвал е в написването на книгата.
Съдържание на книгата
Тя е разделена на три основни части
Кратко Предисловие, в който се обосновава важната и благотворна роля на търговията за развитието на всеки един народ и в частност на българския. Накратко: Защо търговията е главна причина за просвещението на народите? Защото като почне един непросветен народ да търгува, започва да пътува до разни страни и се събира с всякакви народи. И като вижда как другите народи преуспяват посредством науката, тогава и той се принуждава да се образова не само с чужди езици, но и всякакви науки.
След това в около 40 страници дават теорията на Диплографията. Описва се същността на двойното счетоводно записване и какви книги трябва да се водят. Книги като Каса, Вносна книга, Износна книга, Магазинална книга и т.н. Особено значение има Главната книга. Описан е процесът на месечното приключване (о да, още тогава са правили месечно приключване) на „Равносметната книга и сметката на приятелите“. Ако се чудите какви са тези приятели – съдружниците в едно търговско дружество тогава са наричани „другари“ или „приятели“. В самите книги се водят отделни сметки за: влога (капитала), менителници, за покупка и продажба на стоки, за вземания (длъжници) и задължения (Займателе), за разноски на дружеството, за „Дребосъци“ и за „Печялы и Загубы“. Част от търговските книги е и книгата за писма – получени и изпратени.
Следва най-дългата част от книгата – Практически примери за записите във всички търговски книги. Както и в съвременните учебници по счетоводство – дават една измислена търговска къща и какви операции са се случили в нея. Почти половината страници са заети с писма и отговори на писма, които дават много интересни подробности за живота от онова време. И много можем да се поучим на уважение към клиента от нашите предшественици. Как ви звучи това:
„На драго сърце разчетохме Вашето честно писмо от 14 февруари, чрез което проумяхме желанието Ви и ся ублагодарихме премного, най-вече за почетта Ви, която отдавата не малката ни Търговска Къщица. Готови сме приятеле, да Ви принесем с най-голямото ни залягание за ползите Ви, нашите слугувания върху делата Ви, и с времето работата ни ще Ви обвери, без да простираме сега повече.“
Книгата в дигитален формат ми попадна преди време от един сайт, който вече не съществува. Добре, че успях овреме да си я сваля. Можете да я вземете от тук.
През 2000 година Стопанската Академия в Свищов издава фототипно издание на книгата, което все още може да се намери по антикварните магазини. Но цената е трицифрена.
Малко размисли за заключение
За мен лично прочитането на тези книги беше едно вдъхновяващо преживяване. Те съдържат безценни съкровища от отминали епохи под формата на съвети, които са актуални и днес. Бих ви посъветвал да ги прочетете и вие, но имайте предвид, че това е едно мъчително упражнение заради стария език и стил на писане.
Ето и някои изводи, които си направих:
Първо, книгите са написани от практици с добро образование и широки познания за света на „бизнеса“. Това не са академични трудове, а практически насочени наръчници. Тоест от векове е осъзната нуждата от споделяне на опит и добри практики за управление на търговската дейност.
Второ, и в трите книги се набляга много на необходимостта от система при управление на бизнеса. Не може да си успешен в бизнеса, ако си разпилян, хаотичен, разчиташ да помниш всички сделки, покупки, продажби. Няма как да стане – трябва ти система, която да обхване движението на стоките, парите, приходите и разходите. Според Лука Пачиоли „Три неща са необходими на всеки, който иска да управлява успешна търговия: 1. Пари или кредит; 2. Добър счетоводител; 3. Система, която описва сделките по правилен начин.“
И тази система е двойното счетоводно записване. При това трябва да си подреден и прецизен. Братя Караминкови го казват така: „Диплографецът, или търговецът, или писарят му е длъжен да държи чисто книгите и на всеки пример да се вниква добре … Доста е голяма грешка, когато се вижда заплескано в търговските книги, стъргано и преписвано.“
Трето и най-важно – за „бащите“ на счетоводството то не е някакъв придатък, обслужваща функция или административно бреме. За тях счетоводството е важна част от дейността на добрия търговец. Днес е изключително модерно да се говори, че финансовият отдел трябва да е партньор на бизнеса. А всъщност счетоводството е измислено от бизнеса, за да следи и управлява по-добре печалбите си. Котругли, Пачиоли и братя Караминкови вменяват задължение на търговеца да води счетоводството си, ако иска да е успешен.
В 21 век динамиката на бизнеса е такава, че практически е невъзможно всеки предприемач да води счетоводството на фирмата си. Както и всеки счетоводител да е предприемач. Може би е по-точно да кажем, че ако сте търговец, или собственик на бизнес и не познавате основните счетоводни концепции, не се интересувате от счетоводното отражение на сделките, които правите и не ползвате аналитична информация от счетоводството – то Вие просто работите на сляпо и ще страдате от загубите, които ще последват. И обратното е в сила – ако сте счетоводител, който си гледа само фактурите, сметките и най-важно е дебитът да му се равни с кредита, а не се интересувате от бизнеса, клиентите, продуктите, то сте просто един чиновник, който държи собствениците на компанията на сляпо. И рано или късно ще страдате от загубите, които ще последват.